Следващите дни минаха като в магия и все в същата схема. Джулиан ме вземаше от вкъщи сутрин, отивахме до училище, там той ме изпращаше до стаята, а след това понякога ме чакаше пред вратата и в почивките. Кракът ми беше вече по-добре и със сигурност нямах нужда от придружител, но колкото и да се опитвах да убедя себе си в противното, не можех да отрека, че цялото това внимание и постоянство от страна на Джулиан ме ласкаеха.
Усещах, че той се опитваше да не се натрапва. Вероятно не искаше да привлича внимание върху себе си, но шушуканията по наш адрес вече бяха започнали. Трудно можеше да се пропусне в училищната клюкарница факта, че Джулиан Романо беше започнал да „движи" заедно с едно никому неизвестно момиче от библиотеката. Набивах се в очите като трън, защото просто не бях от обичайната им групичка.
Беше денят преди уговорената ни среща. А по-рано днес Джулиан ме покани наобяд в двора на училището. Не обясни защо. Просто съм щяла да видя. Китарата беше в него и знаех, че щеше да последва едно от обичайните му представления. Беше го правил вече няколко пъти, но докато преди го наблюдавах някъде отстрани, скрита в някой далечен ъгъл на училищния двор, днес реших, че ще бъда дръзка и ще приближа. Все пак той ме искаше там. Нали?
Когато отидох, вече имаше събрана групичка, която го беше наобиколила и някои свиреха окуражително с уста, в очакване на изпълнението му. Китарата беше в ръцете му и той сякаш се опитваше да я настрои, когато погледът му обходи двора. В момента, в който ме видя, очите му се приковаха в мен, след което ми намигна. Поклатих глава, а няколко момичета се извърнаха да видят, към кого беше насочено вниманието му.
Той гледа мен, натегачки! Мен!
Първите акорди прозвучаха и се чуха окуражителни възгласи. Знаех тази песен и се усмихнах. Погледът на Джулиан остана прикован в мен и след като започна да пее. Още при първите думи, които изпя, настръхнах. А после усетих как бузите ми пламнаха от провокативния текст, но той не спираше да ме гледа с този закачлив поглед и секси усмивка. Сведох очи към ръцете си, които не знаех къде да сложа. Вдигнах едната и с треперещи пръсти прибрах кичур коса зад ухото си.
Песента беше една от любимите ми на Shawn Mendes –Lights on.
А Джулиан я пееше за мен. Погледите се местехамежду мен и него, озадачено.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Твой Джулиан
Genç Kurgu⫸ #1 в конкурса The Bookish Awards 2018 в категория "Романтика" ⫸ Победител в конкурса The Glass Awards 2018 в категория "Спектърът на въображението" Жанр: Романтика, Тийн Фикция, Драма Възраст: 16+ Статут: В процес на писане от 13.07.2018 АНОТАЦИЯ:...