Твой Джулиан

Глава 19

След толкова много съобщения, които ѝ изпратих, най-накрая получих отговор:

Мамка му, само толкова? И откъде й хрумна това обръщение? Само семейството ми ме наричаше така. Това сякаш още повече ме мотивираше да доведа до край онова, което исках да започна с нея. Тя определено ме харесваше, нали? Виж се само! Като някой неуверен лигльо, който се притеснява, че ще го отрежат. Не бях такъв. И знаех, че интуицията не ме лъже в тази ситуация.

Бях видял всички мои портрети у тях. Защо иначе би ме рисувала толкова много? Харесваше ме! Не можеше да е иначе... Или пък само се надявах, но в момента това нямаше значение. Щях да я накарам да ме харесва, ако трябва. Бях го правил и преди.

Аз бях Джулиан Романо. И днес щях да заявя пределно ясно какви са намеренията ми към нея. Последиците да вървят, по дяволите!

Спрях мотора пред къщата й и зачаках. Щях да й дам пет минути. Нито секунда повече. След това смятах да прибягна към други, по-драстични мерки. Махнах каската си и извадих още една за нея. Точно тогава вратата на къщата й се отвори и Емили излезе навън. Единственото, което виждах бяха краката й – дълги и загорели, страхотни крака. Едва покрити с къси панталонки. Примамливи и секси. Боже, имай милост!

Стоях и я гледах с отворена уста. След секунди тя вече беше пред мен, но за нищо на света не можех да откъсна погледа си от голата й кожа, която примамливо ме подканяше към себе си. Искаше да прокарам ръце по нея, да плъзна езика си по цялата й дължина.

Премигнах няколко пъти и преглътнах шумно.

– Добро утро! – поздрави, но мозъкът ми все още осмисляше гледката пред мен.

Целият ми план беше аз да я съблазня днес, но изглежда нещата се бяха завъртели.

– Ъ-м! – тя усука, кокетничейки устни. – Ще тръгваме ли? – чух гласа й, който си проправи път до замъгления ми от страст мозък. Трябваше да отместя поглед от невероятните й крака и да го върна към очите й, но това ми костваше адски усилия на волята.