Твой Джулиан

Глава 91

Стисках телефона в ръката си, като че ли държеше отговорите за Вселената.

Трябваше да проведа този разговор преди да вляза вътре. Но колебанията ме разяждаха и нерешителността се прокрадваше за пореден път под повърхността на съзнанието ми.

Да се обадя или не? Това бе въпросът. Изсмях се мислено на поредната препратка към проклетия Шекспир. Щеше ли да ме остави намира с шибаните си трагедии. Но по ирония на съдбата и аз самият се бях озовал в такава. Объркана. Потискаща. Нерешима ситуация.

Разумно ли беше да стоваря всичко това към него, просто така от нищото? Вероятно не. Но имах чувството, че съвестта ми нямаше да позволи да заспя, ако не говорех с него. Само той можеше да разбере напълно как се чувствам, защото само той, също като мен, беше загубил родителите си в тая катастрофа и беше лишен в продължение на десет години от присъствието на брата си близнак.

Андрю.

Всичко в главата ми беше пълна каша в момента и ако някой можеше да ми помогне да го подредя, то това несъмнено бе той.

Плъзнах пръст върху екрана и отворих прозореца с проведени разговори. Неговото име светеше срещу последния набран номер. Продължих да се взирам известно време в името му, сякаш очаквах да получа някакво просветление или знак от съдбата, който да ме насочи как да постъпя. Но накрая просто натиснах зелената слушалка срещу него и зачаках, нервно потропвайки с крак, докато звукът за свободно отмерваше прозвъняванията от отсрещната страна.

– Хей! – поздравих тихо, щом го чух да вдига, и за пореден път се запитах дали това беше правилният начин да съобщя тези новини на брат ми.

Твърде късно е сега да се откажеш, кретен. Да беше помислил малко повече преди да звъннеш!

– Пич, не се ли чухме преди два часа? – измърмори без да ме поздрави Андрю, но чувах някаква развеселеност в гласа му. – По зле си и от ревниво гадже.

Беше приятно да го чуя да се шегува. И той самият имаше няколко ужасно скапани дни, така че тази му закачка, като в доброто старо време, ме накара да се усмихна.

И после мислено се проклех, защото брат ми едва намираше почвата под краката си след бруталната изневяра на гаджето му с най-добрия му приятел, а аз се канех да стоваря още малко помия върху и без друго разклатената му психика.