Глава 62

830 58 3
                                    

Ставаше късно, а нямаше и следа от Джулиан. Бях открехнала прозореца си, както ме помоли и сега лежах и се ослушвах за колата на Купър.

— Псст. Ем? — гласът беше на Джулиан и веднага се надигнах от леглото. — Тук ли си?

— Къде другаде да бъда? — чаках го от няколко часа.

Първо видях рошавата му коса да се подава от прозореца, а след това и очите му. Не ме виждаше, защото не беше привикнал към тъмнината в стаята.

— Джулиан. Тук съм. — прошепнах в отговор и се изправих, за да отворя напълно прозореца и да го пусна вътре. — Помислих, че не си успял да се измъкнеш.

Той се наведе и ме целуна бързо по устните.

— Обещах ти, че ще дойда. Просто чаках леля да си легне. – каза задъхан и отново ме целуна. – Хайде, ела с мен!

— Какво? – загледах го въпросително. – Ще ходим ли някъде?

— М-м да. – отвърна, без да дава други обяснения.

— Къде?

— Тайна.

— Дооообре. – тъй като той не каза нищо повече, му направих знак да влезе.

Трябваше да се преоблека.

Джулиан прекрачи през прозореца и скочи на пода в стаята. Светнах предпазливо нощната лампа и започнах да ровя из дрехите си в раницата до леглото. Боже, дано родителите на Фейт бяха заспали вече.

— Вземи си някаква връхна дреха. – чух го да казва тихо и се запитах какво ли беше намислил.

Якето на Хари беше най-отгоре в раницата, затова го изкарах и оставих на леглото. Бях го взела, за да му го върна. Трябваше да се прибере утре рано сутрин.

Къде, по дяволите бях навряла този секси тъмно сив клин, който правеше дупето ми да изглежда по-стегнато?

В момента бях с бяла прилепнала тениска с щампа на Мини Маус и розово късо долнище на пижама. М-м-м Мини Маус можеше да остане, но определено трябваше да сложа нещо дълго на краката си.

А-х-а! Измъкнах клина от дъното на раницата, събух набързо пижамата и го облякох. Сложих си къси чорапи и нахлузих кецовете си. Без да мисля, грабнах якето от леглото, облякох го и тръгнах към Джулиан.

— Пак ли си с неговото яке? – тонът му беше направо убийствен и се сепнах, защото беше направо оглушителен в тишината на стаята.

Твой ДжулианDonde viven las historias. Descúbrelo ahora