Твой Джулиан

Глава 10

Алина беше пуснала гласа си на припева на Shallow и направо вземаше акъла на всички, които се бяха събрали в двора. А аз се опитвах достойно да й пригласям. Без голям успех. И въпреки това исках да пея.

За да впечатля Емили? За да й кажа с песен толкова много неща, без да се налага да ги изричам? За да сваля картите на масата и да покажа пред всички, че не просто се мотая с „мацката от библиотеката", а наистина я харесвам? И аз самият не знаех причината.

Алина продължаваше да взема с лекота височините, които много малко можеха да изпеят без грешка и фалшив тон на тази песен. Имаше уникален талант и до нейния, моят просто бледнееше. Но двамата се сдушихме и няколко пъти вече пяхме заедно и за моя изненада не ни трябваха много предварителни настройки. Бързо се сработихме и просто гласовете ни звучаха добре. Или по-скоро и двамата бяхме добри, а въодушевените възгласи на тълпата около нас го потвърждаваха.

Исках Емили да види и чуе всичко това, защото наистина беше нещото, с което се гордеех. Надявах се така да я впечатля и по някакъв начин да я предразположа за предстоящата среща утре.

Но точно, когато припева достигна своята кулминация и двамата с Алина се бяхме развихрили в музикален дуел с гласовете си, видях как Емили се обърна. Приятелката й я дръпна за ръка и двете се отправиха по посоката на паркинга. Тръгваше ли си, по дяволите? Имах чувството, че някой ме беше залял с кофа със студена вода.

Допях песента на автопилот, макар да ми се искаше да зарежа всичко и да тръгна след тях. Но не исках да правя сцена, а това със сигурност щеше да се превърне в истинска сензация, предвид тълпата от хора наоколо. Затова с огромни усилия на волята си наложих да остана на място и да допея парчето, но фалшивите тонове от трептенето в гласа ми бяха явен знак за емоциите, които в момента бушуваха в мен.

Мамка му! Всичко вървеше по план. Какво пак прецаках?

Заради Алина ли беше това? По дяволите, трябваше да е заради нея. Ревнуваше ли? Да си го начукам. В опит да я впечатля, май направих точно обратното и я отблъснах от себе си.

– Добро изпълнение пак днес, Джули – вдигна ръка за поздрав Алина и ми се усмихна закачливо след края на песента.

– Благодаря, и ти не беше зле – хвърлих към нея шеговито и тя се разсмя. – Да го направим пак? – зададох обичайния си въпрос, с който свършвахме всеки път изпълненията си.