Твой Джулиан

Глава 35

Тя го погледна и въздъхна шумно. Беше ясно, че часът на истината беше настъпил.

 Нямаше как да отлага повече. И двамата с брат ми искахме едно и също – да разберем как се стигна то този момент, в който и двамата мислехме, че сме мъртви, но в крайна сметка се оказа, че десет години сме живели живота си, разделени от един океан и купища лъжи. Леля се приближи към нас и седна от другата страна на дивана, на който беше застанал Андрю. Тишината беше непоносима и отново започвах да се изнервям. Реших, че тя пак ще измисли нещо, за да избегне темата, но тогава я чух да изрича едва доловимо:

– Дори не знам откъде да започна с цялата тази история.

– Какво ще кажеш да започнеш от самото начало? – изпревари ме Андрю с отговора, но се изненадах колко спокойно звучеше.

– Добре, така да бъде. – каза леля, пое си дълбоко дъх и започна. – Когато се случи катастрофата, бях на един от онези езотерични семинари извън страната. За да се слеем изцяло с природата и по-добре да вникнем в своите мисли, ни вземаха телефоните за три дни и бяхме без всякаква комуникация. – и двамата с Андрю се спогледахме учудено, защото вероятно никой не очакваше подобно начало. Какво общо имаше някакъв си семинар с катастрофата? Леля видя озадачените ни физиономии и побърза да продължи. – Бях на двадесет и две, нямах деца или семейство, които да ме търсят. Вашите знаеха, че заминавам за семинара и няма да имам временно телефон. Не се притеснявах, че мога да пропусна важно обаждане и дори и за миг не ми е минала мисълта, че нещо толкова ужасяващо би могло да се случи. Когато най-накрая ни върнаха телефоните, след приключване на тази част от семинара, изпаднах в истински ужас от броя пропуснати обаждания и съобщения от непознати и познати номера. Всички ми казваха едно и също: Да се обадя при първа възможност и че е станал инцидент с вашето семейство. Не искам да си спомням момента, в който с треперещи пръсти набрах номера на Брайън Купър, за да науча какво се е случило.

– Бащата на Джон? – побързах да попитам. Как, по дяволите се връзваше бащата на Куп в тази ситуация?

– Да, той работеше заедно с баща ви в районното по онова време и бяха много близки. – уточни бързо леля, но мисля, че по-скоро уточнението беше за Андрю, тъй като аз много добре знаех това. – Когато Брайън ми разказа какво е станало, бях в шок. Не знаех какво да правя. Знаех, че трябва да се прибера възможно най-скоро, но всички места за полетите до Щатите бяха запълнени. – гласът й започна да трепери при разказа и ми се струваше, че след него сълзите отново щяха да обливат лицето й. Не ми беше приятно, че този разговор така я разстройваше, но исках картите да бъдат сложени на масата и всичко да се изясни веднъж завинаги. – Отне ми почти два дни да се върна обратно тук и да дойда в болницата, където беше Джулиан.