Твой Джулиан

Глава 39

Алармата ме събуди в понеделник сутринта. Бях заспала, прегърнала телефона. Погледнах към него с надежда. И нищо. Нямаше нито съобщение, нито пропуснат разговор, нито каквато и да е вест от Джулиан. 

Не знаех да се тревожа ли или да му бъда бясна. Знаех, че вероятно е прекарал деня с брат си в опит да наваксат пропуснатото време, но той не ми беше написал и една дума. 

Опитвах се да не се превръщам в едно от онези момичета, което не може да изкара и пет минути без гаджето си, но съмненията направо ме изяждаха отвътре. Боже, дори не знаех ние гаджета ли сме или на него просто му харесваше да се занася с мен.

Трябваше да се приготвям за училище и да спра да мисля за проклетия Джулиан Романо. Беше превзел мислите ми, сънищата, картините ми и изобщо цялото ми съзнание.

Влязох в банята и когато се погледнах в огледалото, се намръщих. Косата ми беше в пълен безпорядък и имах размазана спирала под очите си. Приличах на някакво хелоуинско недоразумение.

Напръсках се с вода, за да се разсъня и се заех да изтрия грима си, защото не вярвах при директора да одобрят сегашния ми външен вид. Директор Робинсън се беше обадил на нашите вчера и им беше казал да дойдат заедно с мен в училище на сутринта. Може би ни викаха заради боя в събота. Чудех се дали щяха да извикат и останалите.

След като сложих в ред косата си и си измих зъбите, се върнах в стаята. Разрових се из дрехите си и се спрях на една тъмнозелена рокля. Нямах много рокли в гардероба си. Единствените които имах, бяха тук благодарение на Фейт и способността й да ме убеди във всичко. Но днес реших, че искам да изглеждам женствена и може би леко закачлива.

Роклята не беше провокативна - деколтето й беше по врата ми и дължината й стигаше до коляното. Все пак щях да ходя при директора. Беше семпла, но ми стоеше добре и подчертаваше всичките ми извивки на правилните места. Може би се надявах с нея да привлека вниманието на момчето, което не излизаше от мислите ми. А може би ми трябваше, за да подсили самоувереността ми. Усмихнах се на себе си в огледалото. Определено скапаното ми настроение от вчера си беше отишло и бях готова за предизвикателствата на днешния ден.

Сложих коженото яке на Хари, което обожавах, и си обух кецовете. Взех си раницата и слязох долу.

Родителите ми бяха в кухнята, но не изглеждаха особено радостни да ме видят.

– Добро утро. – поздравих тихо, но никой не отвърна. Баща ми ме погледна раздразнено, а майка ми... тя явно отново не беше в кондиция. Каква изненада!