Твой Джулиан

Глава 89

Бяхме седнали в дневната. Аз и Джулиан един до друг на дивана, а леля му на фотьойла до нас.

Той продължаваше да държи ръката ми. Не я беше изпуснал през цялото време, докато обясняваше на Елена скандала с баща ми и последвалите го събития от миналата вечер, за които му бях разказала накратко по-рано днес. Отвреме навреме ме поглеждаше и правеше пауза, сякаш за да провери дали не искам да довърша, но не можех. Все още бях прекалено притеснена и не мислех, че ще мога да обеля и две думи, затова го оставих той да говори.

Аз самата все още се опитвах да проумея ситуацията, в която се намирахме в момента. Леля му ме видя полугола, облечена единствено с тениската му, а после неволно станах свидетел на един разговор, който бих искала да не бях чувала.

Беше ясно, че не бях желана в този дом и през времето, през което траеше разказът на Джулиан, умът ми бързо обмисляше възможните места, където можех да отседна за известно време, докато си намерех квартира.

Опциите бяха крайно ограничени и безпокойството отново плъзваше в тялото ми като плевел, който въпреки всички усилия, които полагах да изтръгна, продължаваше да завзема и унищожава частици от самоувереността ми.

Нямах представа, какво точно се беше случило между Елена и баща ми, но фактът, че по време на злощастната вечеря с леля и чичо той говори с такава омраза за семейството на Джулиан, допълнително разпалваше съмненията ми, че имаше нещо повече в тази история.

Дали баща ми е имал извънбрачна афера с лелята на Джулиан? Дали тя е знаела, че той е женен? Елена очевидно не ме искаше тук. Какво, по дяволите, беше станало между тях?

– Този нещастник! Как е могъл?! Направо не е за вярване... – коментарите започнаха да се сипят от устата на леля му, непосредствено след като Джулиан отново преразказа случката с шамара, която ми се искаше да изтрия от съзнанието си завинаги. След толкова много години баща ми ми беше посегнал. Отново.

– Сега разбираш защо не мога да позволя тя да се върне обратно, нали? – каза Джулиан съвсем тихо, а после вдигна ръката ми, която държеше в своята, и я целуна нежно, като задържа устните си известно време долепени до кожата ми.

Погледна ме за кратко и сякаш с очи ми казваше: „Имай ми доверие. Всичко ще се нареди. Сега си с мен."