Твой Джулиан

Глава 49

Днес отново нямах никакви общи часове с Емили в училище и цял ден се разминавахме в междучасията, от което настроението ми беше поело в буреносна посока. Успяхме да се видим съвсем за кратко в една от почивките, при което й споделих за намеренията си да мина за малко през тях след училище и цялата схема, която бях съчинил за пред леля.

 Тя, от своя страна, обеща да се измъкне от някакъв ангажимент в библиотеката така, че и двамата да сме у тях в ранния следобед. Мисълта за срещата ни по-късно на практика ме крепеше целия ден.

Брат ми реши да се присъедини към часовете ми по математика и биология с разрешението на учителите. Това донякъде ги направи една идея по-поносими, но съучениците ми не спираха да го зяпат. Преди всичко мацките.

Появата му беше голям хит в училището и топ тема за редица разговори и разгорещени дискусии тая седмица. Още по-големи спекулации и спорове се разразиха от факта, че си разменяше бележки с Моника Уилямс в часа по биология. Не бях видял, кога се е случило това, но предвид разговорът ни от вчера, и желанието му да превърне скромното момиче от библиотеката в модел в „провокативната" си фотосесия, нещата някак започваха да се навързват и станаха леко подозрителни. Не можех да не се запитам дали част от хипотезите, върху които си чешеха езиците съучениците ми, нямаха стабилна почва. Трябваше хубавичко да го разпитам по-късно, когато останехме насаме у нас.

Не стига това, а реши да се прибира с Куп, който свършваше един час след мен и беше с колата си. Обяснението му беше, че щял да се разхожда из района и да снима. И в това имаше нещо подозрително, но в момента никак не ми беше до разгадаване задните мисли и кроежи на брат ми. Италианският му задник!

Беше станал главната атракция за мацките, а сега искаше да си присвои и най-добрия ми приятел. Чувствах се леко пренебрегнат с цялото внимание около Андрю, но в момента мислите ми блуждаеха в една друга посока и нищо нямаше да помрачи настроението ми, което леко започваше да се оправя с наближаването на края на учебния ден. Броях минутите до срещата си с Емили.

Часовете се нижеха бавно, а сърцето ми започваше да бие все по-бързо. Бих сравнил емоцията с усещането да карам бързо с мотора си по магистралата, когато пред мен беше само вятърът и чувството за свобода. Тя самата ми действаше точно така. Сякаш карах с двеста километра в час в насрещното движение. Със затворени очи.