Твой Джулиан

Глава 85 (Джулиан)

С голяма доза неохота пуснах Емили, но не и преди да направя едно явно показно с чувствената ни целувка точно пред погледа на онзи шибаняк, чиято физиономия можех да не видя до края на живота си и това пак щеше да е прекалено скоро.

Никак не бях въодушевен от идеята тя да говори с него насаме, но след нещата, които си казахме по-рано, знаех, че мога да й имам доверие. Имах й доверие. Притесняваше ме подмолната игра на кретена, който най-безцеремонно се беше разплул на верандата и пушеше цигара.

Трябваше да си наложа да запазя самообладание и търпеливо да я изчакам. Трябваше да си напомня, че тя се прибираше с мен вкъщи после.

Освен това, колкото по-бързо Емили приключеше с него и си вземеше нещата, толкова по-бързо щяхме да се разкараме оттук и да се върнем у нас за по-забавните неща.

У нас, където смятах напълно да залича образа на този нещастник от съзнанието на гаджето си и да изтрия от него всякакви мисли, които можеха да водят обратно към него.

Проследих Емили с поглед, докато се отдалечаваше по алеята към къщата и видях как се спря на верандата пред Хари, щом го приближи. После съвсем свенливо се извърна към мен, сякаш за да провери дали все още си бях на мястото и нямаше да изгубя самоконтрол в секундата, в която тя застанеше до него.

Не бях мръднал. Все още. А колкото до самоконтролът ми, държеше се на тънка нишка, която беше скрепена със старо тиксо. Колеблива и ненадеждна. Не беше изключено да се отлепи при най-малката провокация.

Наблюдавах с присвити очи как тя му каза нещо, той се изправи и я приближи, а малкото дразнещо гласченце вътре в мен не спираше да крещи, че трябва да отида там. Да се изправя срещу този скапаняк, наред с нея и да заявя категорично претенциите си, ако все още имаше съмнения за това с кого е Емили.

Вярваш й. Не прави глупости. Просто мисли за момента, в който ще се приберете вкъщи и твоите устни ще бъдат върху нейните, твоите ръце ще се плъзгат по голото й тяло и тя ще крещи твоето име, докато я обладаваш с невъздържана страст и двамата ще потънем в блажена забрава.

Мамка му! Още малко ми трябваше и щях да седя надървен посред бял ден, докато чакам гаджето си.

В този миг тя се обърна отново към мен и аз й намигнах игриво. Само ако знаеше какви мисли се въртят в главата ми в момента, щеше да бързаш да приключиш с този разговор.