Изслушай ме, за да ти кажа

.

Един поглед,
едно око,
един дъх,
за изгрева,
за залеза,
и за поредния капан.
Една усмивка,
един жест,
за накита,
без мъст,
и за оня минувач.
Не надолу, а нагоре,
не в краката, в небесата,
не към сивотата, към пъстротата.
Не пак към мрачните усои,
не към тъмнината във душата,
не към забулените мисли
или към непрогледността на лабиринта.
Не, защото не това ще те спаси.
Защото не това ще те накара да полетиш.
Защото не това ще открие гледката пред тебе,
за която си мечтал,
и за която в самотни нощи си копнял,
и за която си падал,
и за която едва си се изправял.

Тесногръдието на простите души.