Изслушай ме, за да ти кажа

.

Безвъзвратно попаднал под капана на Ада,
сякаш всичко се срутва, всичко се разпада,
И ръце разтваряш ти сега,
Чакащ отплата от 'прекрасната' си съдба.
О, пропадаш, и не усещаш,
В разгром ще се събудиш и себе си не ще познаеш.
Губиш. Падаш. Удряш. И тъжиш.
Но най - вече - От болка не ще се спасиш!
Тук. Копнееш ти за радост,
И в следващия миг щастлив си ти,
Ала ухание на мъка усещаш ли
Нетрезвеността ще те покуси,
Ако не се вземеш във ръце, ти!
Сухата материя по - добра би била от истинската мен,
За да сътворява неща, за които да не страдам.

В мъглата на тъгата.