Изслушай ме, за да ти кажа

.

Предаден си от собствените си ръце,
на хора, по - чужди, отколкото трябва.
Отколкото си видях.
За каквото си копнял.
И реалността удря те през лицето,
да се освестиш,
останал все тъй наивен под волята на радостта.
Ала радост, в душа поробена сред този фалш,
не се приема. Не се отдаваш ти на този блян.
Защото отново пак ще плачеш.
И със сълзи на очи,
ще поглеждаш ти понякога назаде,
сещайки се пак за Ада.
Адът твой, на твоята душа,
на твойте дяволи небесни,
и на благородството безкрай.

В предградията на реалността.