.

9 1 0
                                    

Завихря ги отраз.
Да. Долу. В усамотената тъма.
Оставя ни в захлас.
Да се стилим като диви, тежки знамена.
Бълва и излива силната стихия.
Под дърво от корен,
обладало подземието от стара и прогнила вече почва.
Хората не мислят, че пак си на ръба.
Не виждат, че оттук - дотам сили не достигат.
Не могат да прозират същността овтъд пълните със сълзи,
тъжни и присвити зад клепачите очи.
Радваш се на онова, изящното,
докато краката спъваш ги по грапава земя.

Отстранен.

Изслушай ме, за да ти кажаWhere stories live. Discover now