Завихря ги отраз.
Да. Долу. В усамотената тъма.
Оставя ни в захлас.
Да се стилим като диви, тежки знамена.
Бълва и излива силната стихия.
Под дърво от корен,
обладало подземието от стара и прогнила вече почва.
Хората не мислят, че пак си на ръба.
Не виждат, че оттук - дотам сили не достигат.
Не могат да прозират същността овтъд пълните със сълзи,
тъжни и присвити зад клепачите очи.
Радваш се на онова, изящното,
докато краката спъваш ги по грапава земя.Отстранен.

YOU ARE READING
Изслушай ме, за да ти кажа
PoetryКогато душата притежава силата да поглъща тъмнина.