Изслушай ме, за да ти кажа

.

Може би тук е времето да се разлея
Като чаша. Пресушена.
Може би двамата вървим по една права алея
Виждам те... Ах, как не мога да достигна...
Виждам те, поемите за тебе не ще пилея
Може би ще отида да намеря еликсира против болка,
отварата целебна.
Странно е... колко хора са нея
Прекалена свобода, дори не мога да си позволя
на близката така самотна пейка да се облегна
Целият за топлите картини жалея
Трепет, трепет, така ме жегна
Че я погълнаха онея
Откакто те познавам, теб - като морска засолена рана
Откакто те преживявам, теб - пред теб аз бледнея
Откакто сме двамата по океана
няма нощ, в която така истински да не живея
Откакто се чувствам сама, всякоя друга ръка ме притисна
Притисна ме, и не смея
дори милиметър над повърхността сама
да помръдна
Вече достигнахме края на кея
Ще изчакаш ли със моя гост във полунощ
да направим телесната размяна,
и внимателно да си замина.
Колко старнно, как решавам да си налея
питието от продълговатата чаша, празна.
Значи е дошло време вече и теб между две стъкла  да разлея....

Пиша, докато си безразличен.