Изслушай ме, за да ти кажа

.

Като чужда мисъл да странстваш,
от човек на човек,
и пак да обещаеш,
че винаги ще съм до теб.

Ей така, бавно и полека,
вдишваш горски пари,
сякаш стъпил върху каменна пътека,
а отстрани откъсваш буйни глухари.

Колко земи ще завладееш там долу,
смазан върху собствените си стремежи,
О, Богу,
ти и твоите кроежи!