Като чужда мисъл да странстваш,
от човек на човек,
и пак да обещаеш,
че винаги ще съм до теб.
Ей така, бавно и полека,
вдишваш горски пари,
сякаш стъпил върху каменна пътека,
а отстрани откъсваш буйни глухари.
Колко земи ще завладееш там долу,
смазан върху собствените си стремежи,
О, Богу,
ти и твоите кроежи!
