Изслушай ме, за да ти кажа

.

И стоя си там
И чакам да прошепнеш нещо
А не зад стена от болка да се криеш
И чакам да се довериш
Стана част от мен
И моето сърце
Стана част от поемите, ден... след ден
И от тази сутрешна усмивка
Спокойствието на есенните дни
и танца в летните вечери
Капка от роса сякаш падна пред мен в онзи ден
Неочаквано и бурно
Направо ме отнесе
Ти си капчицата която опитвам да запазя
Тази миловидност и това добро сърце
Под какви ли не обвивки те загърна обществото
И какво определение още може да осъществи
И колко много ме боли
Да си те гледам отстрани
И да те подкрепям само в мислите си
Колко много ме нарани,
когато отговаряше без очи
И механично
И когато бях единствената недостойна да бъде част от преживяванията ти

Грешка ли беше колко лесно ти се доверих
И как накрая ме остави настрани
Колко шибано много боли
Да си заобграден от хора
А да плачеш пред собственото си отражение
Колко хора действително се интересуват как си
Защо ми го причини?!