Със или без подкрепа
потъваш ти в греха,
и колкото и да отричаш
все част от пропастта си ти.
О, летиш към ада,
неусетно си се озовал в море,
чиито дълбини безкрайни,
поглъщат те със сила на кутре.
Немирна, буйства твоята душа
над сделки долни и жестокост явна,
ала примирение се чете,
в очи със сълзи, болка всепоглъщаща.
Тъй без травми, дивото зове,
и отдадеш ли му се ти,
политаш в своите води.
Пък какво ако грешиш,
давай, направи го,
скочи и се удари,
ала след това се изправи
и глава повече не навеждай ти.
Сила ще те озари,
но за съдействие не се пазари,
тъмнината леко ще поглъща,
докато не стигне там,
че да се връща.
В дъното на всяка стая,
тръпне осезаемият мирис на нощта,
докато вече свещи не угаснат,
и не се засели тя във вас.
Усамотение.
