С ръка протегната. Крака забити във земята. Блуждае погледът сред нищо.
Като в нереални времена.
Хората говорят, че пак си окован.
С вериги тежки, наблюдаващ през металните решетки.
Все така свободен водиш се по документ,
ала е същината далеч по - изкуствен пигмент.
Усещаш, че си просто ти като център на тези мрежи
или поредния греховен момент,
повтарящ се от глас на глас,
всеки ден.
Неточно.
