Изслушай ме, за да ти кажа

.

Из душата ми прозира цялата красота във външността ми.
Ала да бъда завладяна от истинския свят на вечността,
тръпнеща за свобода.
На избор - до предели.
На възможности - безкрай.
Хора - устремени,
готови да ми подадат ръка.
И заедно да тръгнем,
срещу страха,
за риска да мечтаем,
пред победа неуспорима.
Та това сме ние тук, сега, утре ще сме там, вчера вече свърши,
ала какво те спира пак това яда да прекърши.
Като клонка на дърво,
тъй бясно от стихии пометена,
отхвърлена из вехтории,
намерена до старите казани да лежи.

Граници неопределени,
из емоционалността на твоята душа.