Изслушай ме, за да ти кажа

.

Толкова дивни и осезаеми,
двукрили.
Безпричинни, или съдбовно душата си обменили.
Полъхва нежен тих ветрец,
през живота на живота преминали.
Приземени, или дори от комичните трагедии -
непокосени.

Никога не ще забравя
своите думи, неразбрани, в хаотичните поеми да ти посвещавам,
и най - накрая със съкровените си мисли да се справя,
а малко след това восъчен печат върху листа, да ти оставам.