Изслушай ме, за да ти кажа

.

Яма във тая душевна празнина
без всякакъв изход, дори без цънтър.
Необятността се крие иззад пакрусващата реалност на света,
тъй неогледна, пак помрачена.
Погледът ти минава през хубаво, лошо,
и достига едва ли не, пак до кървавия обрат.
Урвата на злото.
Стената, обградила вътрешния ти свят.
Истината, прозираща изпод тънките завивки на леглото,
което за теб е обежище от мъка.
Натам отиваме,
ала отново не достигаме,
до користната цел.
Винаги ли ще бъде така,
или понякога само това.

Ледена топлина.