Изначало стои лъжата.
И тежи над теб.
Над добрата ти дума.
И над бляскавата опаковка.
Вътрешно копнееш да усетиш вкуса и,
в реалността,
истинска горчивина,
перманентно застояла сe по небцето на устата ти.
Ще остана ли пак безучастна.
Със устни свити, а сърце във трепет.
Пламъкът на невинността,
ще тлее пак във огъня на мръсотията.
Давай, задръж го,
във себе си, докрай.
Ще избухне,
и уви, дебне само разруха.
Над всичко.
Отнета плам.
