Изслушай ме, за да ти кажа

.

Сковаващ се под величието му,
стояща пред очите, взираща се отвъд,
надалеч.
Пак спира се погледа над мрачните усои,
загърнали всичко живо,
спускащи се трескави порои.
Нищетата повлича те надолу,
и само там ще бъдеш пак сама,
докато някой те не открие,
докато без тебе не замине,
към вечните небеса,
по тъмните павета на нощта.
И да спреш, не би успял да го направиш,
от мръсните ръце да се избавиш.
и в калищата ще останеш сам,
недочакващ залезите на деня.
Недочакмащ изгревите на душа.
Твоята душа.
От Бог сътворена,
с щипка любов отнесена към вечността,
примесвана безконтролно със свобода.
И възползваше се ти от нея,
и не успя да кажеш дори едно благодаря...

Прости...