Изслушай ме, за да ти кажа

.

Извън преградията на сърцето си
се чувстваш ти изоставен,
но тишината липсва ти,
копнееш ти за нея.
И ден и нощ отдаваш и се ти,
докато погълнат от безсилие не оставаш тук.
И всякак се опитваш да не се предаваш,
и все още надежда се таи,
ала всичко срещу тебе изведнъж връхлита,
със сила на опустошително море.
Сантиметър неизследван не оставят пръститет ти,
по земната повърхност,
обвивката на света.
Потънеш ли в безкая,
отвъд пределите ще се озовеш,
Вселенският разкош мигом ще те обгори.
И то с какво?!
Със пламъците на собственото ти самоунищожение.
безпристрастен пак ли ще останеш,
след всичкия разгром,
или и в небесата ще издигнеш
потъпканата си от злоба личност.

Съзираща излишъка у себе си.