Изслушай ме, за да ти кажа

.

Свят в безразличие,
свят без чувство.
Вкарва те в порочен кръг лъжата,
от който неизбежна е самотата.
И тръпнеш.
И се молиш ти безспир.
Ала шарам получаваш,
като отплата за търговския пазар,
на душите безверни, на сърцето дар.
О, и пак започва се!
Няма помощ, няма зов,
няма го и в нужда,
верния другар.
И без него ще си справя,
и без него пак ще се изправя,
срещу фалша на лицата
и във бойното поле.
Молеща се за отплата,
на всичките блага,
давала, давала,
ала накрая без нищо останала.
Тръпна пак в очакване на зло.
Тръпна в тъжните усои на нощта,
отдала се всецяло на душа,
оплела се тежко в пустошта.

Задушевно болна.