Любовта подвластна на силното его.
Любовта като нежно перо.
Намерено рошаво на улица.
Смачквано от гуми на кола и подметка на обувка.
Всечено в пешеходната пътека,
оставено да подгизва на близките павета.
Дъжда се лее и го мие.
Отми ли пръстите на тоз мърляв селяк.
Отми ли калното петно от нечии крак.
Отми ли градския прахоляк,
полепнапнал като сладък мед върху му, пак.
Колко силно да крещи
и на кого още да се моли.
Кой до чуе тоя глас,
на перото - вяло.
И на нашата любов - въплътена в тяло.
YOU ARE READING
Изслушай ме, за да ти кажа
PoetryКогато душата притежава силата да поглъща тъмнина.