През прозореца на твоя свят.
Да надникнеш.
И да видиш, че оплетените мрежи безвъзвратно ще изчезнат.
Само като си помислиш, че никога не ще ги видиш,
и силно чувстваш, че ще загинеш,
в рай от собствени мечти.
Да не би да си един, който смята себе си за световен идеал. И същността си продава по мокрите пътища, и само външността остава - като перманентен печат върху паважа.
Не достигнат ли до теб с онова неизмеримо чувство,
значи все така във полет ще летиш.
Не е сам.
