Изслушай ме, за да ти кажа

.

Сълзи безспирни, отронват моите очи.
Капка по капка, проблем след проблем.
В ъгъла на тъмна стая, аз тихо си поплаквам там.
И как потротрапвам тромаво с краче, дано Ада да разбия, че там дяволът да ме отнесе.
Не смея да помръдна, парализирана от всички си страхове, стихийно отнемащи ми, детското сърце.
И как копнея да не бъда сама, когато всичко ме казва, че обичам тишината.
И противно на всички, ще избера аз не отъпкания път, през който само тъмнината ще озари светлината.

Сам във мрака, сам и в светлина.