Изслушай ме, за да ти кажа

.

Безвъзвратно се губим
под пороя на своите сенки.
Приземено дишане,
дъх накъсан и свистящ.
Очите потъват в орбитите
на плаващ, имагинерен, без точки, краища и знаци,
свят.
Побират се във тебе всичките творчески грабежи.
Симфония от неудухотворените идеи,
видими, желани, оплетени във тесни мрежи,
обречени да си витаят в мислен паралел.