Изслушай ме, за да ти кажа

.

Защото чувстваш щастието около себе си,
но като че сякаш не можеш да го докоснеш.

Пръстите подпалват
и превръщ я във пепел.
И ти самият саморазрушаваш се във пепел.
В една капсула си се вселил
като заклещен между две стени,
сякаш свеж плод е прогнил
под буйни корени и диви плесени.
Тръпката да очакваш
и като нищо да си пак в застой
всеки ден да се надяваш,
че този път ще можеш да направиш правилен завой.
Мислите да не те убият
и като нищо да се преродиш
пак в оная подпочвената твар.
Невзрачна, но дълбока,
умряла, но безсмъртна.
над Бога да пирува
и миг по - късно,
спряла да съществува.

Продължи да бъдеш онзи.