Изслушай ме, за да ти кажа

.

Просто ме е страх.
Тъмно. Тъмно. И още тъмно.
В душата ми няма място за светлина,
както няма и за доброта.
Само самотата взима превес.
Не прощава. Не чака.
Оставя те безмълвен. Като просто една суха материя.
Без енергия, или още по - малко - със стойност.
Захвърлен в предградията на опустошителните емоции, завихрящи поредната буря.
Поредната ужасяваща драма.
Това си истинското ти,
откровено, за пръв път от години насам.
И чувства, и диша,
макар обгърнато от болка,
все тъй афтентично.
Жалко, че не ти е много.
Жалко, че ти е малко.
Колко жалко, че не ми благодариш.

Под капана на страха.