Трепери над липов цвят, разтворен.
Неразбран и пак отговорен.
Съден.
И предаден.
Пак седи на стара пейка.
Разположен.
И в себе си вглабен.
Сам. В собствения плен.
Тича бясно. Около него пламъци хвърчат.
Живее страстно.
В него - да горят.
Ръка подава -
и бавна песен след това, издъхнал запява.

YOU ARE READING
Изслушай ме, за да ти кажа
PoetryКогато душата притежава силата да поглъща тъмнина.