Не чувстваш. Не дишаш.
Ала знаеш, че тайно замираш.
Покрусен от живота, предаден да се лута
по тъмните бордюри на града.
Хаосът ще те дебне от всеки ъгъл навдер.
Обсеби ли те той, оставаш все такъв от
зло направен, безпрецеденен в избора докрай.
Дали пък да не скоча. От някоя веранда - под града.
И пак ще ми е малко, направо зверове душата да разкъсат.На дъното на емоциолалната бездна.
YOU ARE READING
Изслушай ме, за да ти кажа
PoetryКогато душата притежава силата да поглъща тъмнина.