Изслушай ме, за да ти кажа

.

Съхна като восък върху стария лист, пробит.
Пробит и намачкан, пуснат в пощенска кутия
и изгорен с кибрит.
Гасна като мазна свещ и стапям се като че съм във пещ.
Плъзвам плавно по отвора, където да намеря единствената опора
и тогава бясно осъзнавам,
че стечайки се капка по капка,
превръщам се в собствената си невидима сянка.

Тъмен и вечно неразгадан.