Изслушай ме, за да ти кажа

.

Пресушен. Кратък ден.
Минавам по склони,
летяща, волна кратка песен.
По грапавия паваж даже се претърколи,
и за нея сякаш нито зима, нито есен
може да вали
и вали
Отвъд тялото и да вали
Да не мокри.
И пълна свян да цари,
по бреговете златни
и пясъци подвижни.

Пълзи отдолу малко като гнида съживена
и копаеща своя ров за твоя чисто нов десен.
Забележете!
Никога не е била озарена
с волната и кратка песен.
Все отдолу си лежи.
Единена с вътрешния свят
смазвана като със танк.
Отдалечена е от световен благодат,
тъй като никога... не ще принадлежи на човешкия аристократичен ранг.

Все още не.