Изслушай ме, за да ти кажа

.

Самотата е реалният паралел над пустошта,
безкраен, вечен, неограничен.
И когато вече усетиш прилива на слабостта, неизмерима става твойта болка.
Затворен като в клетка,
жертва, чакаща точно своята тъга.
Да вилнея над мъката бясно,
или да разбивам нечии сърца,
покрусена от живота докрай,
дебнеща щастието неугледно.

Користни мотиви.