Изслушай ме, за да ти кажа

.

Разтяга се
между две стени
Плува във видимо зазидани в стената картини
Шуми тихо, а звукът в празен въздух бурно се пени
Въздиша дълбоко, на дъното на сини океани
Въздиша и поема тези морски спомени въздиша, и спуска като истинско дърво, здрави корени
И сякаш носи за поетичен път
предзнаменование

Бягайки от вечни истини
- Ако не виждате хоризонта, щяхте ли да тръгнете
/може би ще трябва да работите в мини/
- Все пак навън е светло...
допълни той с усмивка
и ни лиши от смисъла в прости линии