Изслушай ме, за да ти кажа

.

Крачка, след нея, още.
Ала пътят все не свършва,
както и страданието по него.
Чувстваш се като погълнато от мрака дете,
чакащо края си в близост до дървото.
Само, свито, стиснало клепачи.
Сълзи.
Сълзи.
И още празнина.
Когато просто не решиш да се примириш.
С това, че го имаш.
Че го чувстваш.
Че го усещаш.
Вътре в теб.
Изгарящо по стените на психиката ти.
Вледеняващо се при допир с околната среда.
Истинско сред фалшивото,
Красиво сред грозното,
Полезно сред неефективното.