Изслушай ме, за да ти кажа

.

Нейде посред нощ,
светлините тук - таме блещукат,
а ти целият скован от студ,
с очи забити в единствената топла витрина.
Нейде посред нощ,
под небето звездно,
и над спящата земя.
Там единствен чакащ - да отвори.
И да приютиш замръзналото си сърце.
Иначе ще се пропука.
Цялото ще се пропука, и не ще успееш да предотвратиш настъпвящия срив.
Сълзите болка не отмиват,
но очите външно продължават да пируват над вътрешния ад.
Сълзите страх не презират,
но пак не смееш крачка да встъпиш към отворения свят.
И без мъглата, ти отново ще почувстваш самотата.

Безкрай във самия край.