Преливам в топла гама
Сините нюанси като че ли не са за мен...
Часовникът тече, вълните като че ли тиктакат под напора на цялото човешко напрежение
Не си позволявам да я осмивам
Творя ли така с очи, с цвета на сърцето,
цялото човешко извисение?!
Легнала, затворила очи, до залеза,
в прозореца слънце отразявам
В рамките на дома, като една картина на стената,
аз съм спомен от миналото с белега,
и мога да усетя докато минавам
колко силно плачеш,
как светлината в душата примига,
как си се сляла със студенината,
въпреки че навън животът пече
Усетих те - страшно много зажадняла за топлите ръце,
страшно е обаче как не виждам, че се блъскаш - ден след ден, и всяка нощ,
в пространството на черното небе.
Страшно е
колко много обичам
да превръщам страшното в изкуството на своето време
