Подхвърлена от съзнание на съзнание,
смачквана под чуждите обувки,
чиито стъпала газят в покварата на сладостта.
И не, не можем ние да отмием душата си отвътре.
Вече проядената чистота ще остане завинаги горяща в огнището на мръсните деяния.
Завоеванието на привидно красиви блага
те вкарват в лабиринта на немощта.
Безсилие. Слабост.
Истински ад от емоционални състояния.
Безгранична свобода за душевно поробените.
Клетка за дръзките.
Дупка за победителите,
и топъл хляб за гладните.
Вода за жадните.
С дъх на саморазруха.
