Няма място за мечти,
сред тези дърти старини
и все повече разкаяние усещам аз,
в опит за избавление.
Из една безтегловност летя,
отдала се на немощта,
няма откъде да изникне ръка
за да се изкачиш ти отново на върха.
Нелепо е да чувстваш как всяка вечер тайно умираш,
в съня пробуждаш страхове,
а в реалността, зверове.
Мечтите захвърлени замират във душата, при което сърцевината просто се пропуква,
оставяйки се на нощта.Твърде силно, за да чувстваш.
YOU ARE READING
Изслушай ме, за да ти кажа
PoetryКогато душата притежава силата да поглъща тъмнина.