Изслушай ме, за да ти кажа

.

Следвай потока на мисълта
Следвай стъпките на своите волни боси крака
Следвай онази дълбоко заровена човешка тишина 
Последвай ме във вълните на морето,
последвай ме в уханието на едва разцъфващото цвете
Цветето във онзи двор, в моята собствена градина
Градината на старите цветя
С аромат целебен, с дъх на ден отминал,
мирисът на сол и
нежно бяло в цветовете с тях - капка по капка - от теб отново
примесен.
Следващият път ще те намеря
И тогава времето си в никакъв случай няма си позволя да меря
Ще поливам твоите цветя
Ще погаля цветовете
И може би ще си отворя сърце, за да ти се насладя

Усетът не се затваря