Изслушай ме, за да ти кажа

.

Докосва с пръсти онова.
Фино, нежно.
Като тъничка коприна.
Докосва самата самота.
Под облак - прах спотаила истината.
Да взема нещичко от тебе:
като малък жест на нежността,
която винаги така раздаваш справедливо.
И по - много.
И със усет.
И с ръце, притеглящи небето.
Към отвъдна светлина
и летяща усмивка.

Полъхът на тежестта.