Изслушай ме, за да ти кажа

.

И слагаш пак фалшивото лице,
и обличаш бляскавите ръце,
и прикриваш лъжите си веднага,
и замаскираш ги с поредна доза тъга,
и викаш ближния да споделяте,
и двамата с тобри,
пълни с пари,
и отнасяте към вечностите,
и се наслаждавате на своите,
но пак копнеете за моите,
и ново неудовлетворение се чете,
в очи със сълзи,
а сърце във трепет.
И смея да твърдя,
че без да следя,
към такъв подарък се стремим,
без въобще да оценим,
стойността на един истински балдахин.

Доверие - не.