Изслушай ме, за да ти кажа

.

Търся вечната земя.
Иззад трънки, хрипове и нищета.
Търся себе си из хората.
Тъмни. Буйни. Същински неопределени същества.
Къде накрая попада тялото изнемощяло.
Къде отдава се на вечната тъма.
Къде силно сковава се, обгърнато от зверска самота.
Къде плесници, изнуреното от тъга лице, поема и въздух мръсен вдишва под унеса
на тихия безкрай.
Къде се мярка помощта на Бога.
Къде е добрият край във лошата съдба?

Близки и далечни.