Изслушай ме, за да ти кажа

.

Понякога да гледаш как времето лети
- не боли.
Представям си как съм в прегръдките ти,
без да ме е страх от мен самата, мили.
И колко много обичам да се любувам на момчешката нежност,
без дори да сте открили,
че съм такъв океан. Неразбран.
И че внезапно сте ме окрилили.
Тази първоначална предпазливост,
свенливостта, унилите очи и
невинната усмивка.

Потръпвам, и започвам да чувствам,
да сънувам без вина,
непреднамерена.

И чувствата се лашкат.
Разходките по плажа...
Моите клонки плачат.
И не искам отново да те лъжа.
Всички ТЕ, те заблуждават.
Иронично. Без дори да осъзнават.
Сега ти си тъжен. сам. И угрижен.
Всеки друг бяга по паважа.
И не те познават.
Тук. Зад теб съм. Идва ми - да им кажа.
Но историята продължава.
Докато сърцето ми не спре да дава.

Аз съм този някой,
който не бих искала да смажа.