Колко трудно ми е да те опиша
- твоят образ морска картина сякаш пред очите изрисува
Миризмата от лекия дъжд над океана
дори успявам да помириша,
а паралелно със това животът сякаш през нас минава
Минава над една душа,
взема следващата и отново отпътува
Престави си как едно същество диша,
несъзнателно с това вълните
от корабите отбива
и на нечия земя почвата успява да спаси,
да не прогнива.
Нека се върнем на морската картина - дори да опитам в тази стара илюзия да те впиша
Ти ще я преправиш, ще я създадеш нова
От една безкрайно объркана каша
Се получи, така да се каже, автентична скулптура
С червено сърце
И лешниковият поглед в натура
Онази изящна, римска височина
Една дете,
и закодираната в него безкрайна добрина
