Изслушай ме, за да ти кажа

.

Овита в синьо одеало,
сякаш така може да се докосне до синьото небе,
и поглед, вперен като че ли в нещо полетяло
над полегатото дере.
Може би перце се носи вяло
на път към някое нещастно дете.
А може би това си ти, читателю,
скътал в скъсаното джобче свойто парче
живот - съкровище.

Обикновен, сладък, ден.